На море с приятелчетата (Част 2)

Във втората част от моята морска хроника ще обърна внимание на това, което най-много обичаме да правим като отидем на море с моите хора, а именно да ходим на плаж.
Представете си само колко е готино - Слънцето окъпва нежно с лъчите си морската пяна, сладко разбиваща се в мекия пясък. Цели "стада" делфини преминават покрай Несебърските скали малко след изгрев слънце за всеобщо учудване на всички. През това време стаааарите рибари, налапали фас в устата (страшен начин на живот водят тези хора) вадят пълни-пълни мрежи. Абе идилия. Идилия, отвсякъде. Единственото, което я допълваше бяха 40-на човека от София, кротко спящи в хотелските си стаи след бурна нощ. Един от тях бях аз, а останалите бяха моите приятели. Всеки от нас се събуждаше някъде след обяд - може в 12:30, може в 14:30, но при всички положения - след обяд. След което отивахме на плаж. Иииии там се започваше...


Цици

Всъщност, сега е моментът да ви представя група "Търнокоп" в състав:
Димитър Йончев - баскитара, вокал (Гей-боклук)
Елислав Атанасов - китара (Рижава курва)
Кристиян Новев - барабани (Обикновен педераст)
Стефан-Денис Павлов - китара, вокал (ЦИЦОМАНЪТ на групата)
Мерси!

Тези прякори си ги измислихме, докато бяхме на басейн "Спартак" преди около месец и нещо с момчетата от групата. Защо аз точно съм цицоманът на групата - идея си нямам :D:D:D. А вие? ;)
Та, четиримата от "Търнокоп", както и още доста наши приятели се събирахме някъде около 14:30 на плажа. Веселбата си беше на макс, особено когато бройката хора ставаше над 30.
Таа, на плажчето си беше яко, виждаха се доста готини жени по цици. А в морето пък си имаше стабилни вълнички. Част от мацките си влизаха без сутиени, заради което всеки път, когато в нас се разбиваше вълна, с приятелчетата ми крещяхме колкото ни глас държи: "ЦИЦИИИИИ!!!!". Голоцицестите жени се обръщаха към нас и срамежливо се подхилкваха. Имаше и други мацки - такива, които ги беше срам да си свалят горната част на банските, затова всеки път, когато в тях се разбиваше вълна, се хващаха здраво за циците си (за да не им падне горнището). Е, решихме да правим и като тях. Значи, представете си един куп хора на средна възраст 18-20 години стоят във водата, чакат да дойде вълната и в момента, в който тя ги връхлети, се хващат за гърдите и крещят: "ЦИЦИИИИИИИИИИ!!!".
Понякога спасителите не издържаха и подаваха сигнал със свирките си, гледайки ни лошо. И как мислите звучаха свирките. Ами, звукът си беше: "ЦИ-ЦИ!!! ЦИИИИИ-ЦИИИИИИИ!"

Говорейки си за цици, не мога да не се похваля, че на плажа (а и не само там) доста пъти беше разказана култовата история за паметния саундчек, който направихме с "Търнокоп" преди пърформанса ни на 13 юли т.г. Тогава озвучителят отчаяно ме караше да пея нещо от репертоара ни, за да настрои микрофоните, спрямо динамиката на гласа ми, а аз казвах единствено и само: "ЦИЦИ!!! ЦИЦИ!!! ЦИЦИ!!! ЦИЦИ!!!".

Край на цици-отклоненията (ДААА БЕ!). Сега ще говоря за плажа.


Нацедиха ме да пиша балада за циците на две мацки

Докато кротко си лежах на плажа и си четях "Maxim", изморен от поредната серия простотии, които бяхме правили във водата, забелязах две изключително готини мацки без горнища. Бяха си взели чадър на 10-на метра от нашия и видимата им възраст беше 17-18 години. Наслаждавайки се на гледката, реших да отида да се запозная с тях. Споделих идеята си с Мими, мацката на Йончев (басистът на "Търнокоп", нали помните). Тя видя цицестите довойки и ми каза: "Ама, Стефо, тези са от немската, а едната дори е в класа ми." Още по-готино. "Запознай ме с тях", помолих я аз. "Внимавай, те не обичат момчета с дълги коси", предупредиха ме останалите. No problem, скрих косата си под шапката и с Мими отидохме при тях. Първо тя ги помоли за огънче, за да си запалим цигарките (не че нямахме запалки, нали), след което изтърси: "Момичета, искам да ви запозная с моя приятел Стефото, по-известен като българският Бон Джоуви. Той не само, че е запленен от формите ви, но обеща, че ще напише и изпълни балада за тях." Мацките искрено се зарадваха: "Моля те, напиши, напиши, искаме да я чуем, напиши балада за нас!". И сега бате ви Стефо го нацедиха да пише балада за цици. Успех, бате Стефо. :D:D:D



Мъжът с прашки

Няма какво да говоря или да коментирам. Не е много етично да пускам снимките, но ще го направя, защото съм гад. :P Става въпрос за това, че всеки ден на един от съседните чадъри сядаше един мъж с леопардови или чисто черни (в зависимост от ситуацията) прашки. Картинката беше комична. Помолих Дана, мацката на Светльо (бившият фронтмен на "Търнокоп") да го щракне, че ако беше видял аз да го снимам, кой знае за какъв щеше да ме помисли. :D


Плажът (като цяло)

Ами, секси е, готин е! Всяка година все повече и повече хотели на предна линия, но нас това какво ни интересува, нали е чисто, готино, пълно с хубави девойки, нали сме ебати яката компания, нали всичко е почти като във филм или сън, само че наяве...
Очаквайте в следващата част от моите хроники разказ за нощните ни приключения в Слънчевата Кучка (Слънчев Бряг, де) :)

На море с приятелчетата (Част 1)

Малко позанемарих блогчето последните месеци, но по съвет на Марио Пешев реших да се активизирам отново в писането. Конкретният повод в случая беше да поздравя всички хора, четящи този пост, от Слънчев Несебър.
В няколко части ще ви разкажа как с моите хора си прекарвахме дните на това невероятно готино място, за което неведнъж съм казвал, че е най-готиното на Балканите. Непрекъснато в комплекса пристигаха мои приятелчета от София, а други си бяха там дълго преди аз да дойда. Така че по едно и също време в Несебър имаше доста мои хора - близо 40. За разлика от миналата година, когато най-случайно се засякох там със столичната рок банда "Търнокоп" и си повилняхме заедно, тази година аз вече съм пълноправен член на бандата (китарист и вокал от има-няма половин година). Квартирата на половината банда е на 50 м. от хотелската стая, в която сме отседнали заедно с Митко и Иван Пройнови - много готини хора и музиканти. С тях си и пътувахме насам.
Ще се опитам накратко да разкажа как протече пътуването и как прекарахме първата нощ тук.
Та, като транспортно средство използвахме моята кола (казва се Мерцедесчо). Пътят беше секси. Потеглихме на 15 август (събота) в 15:00 от София, тъй като имах работа за вършене сутринта. Спирахме на две места, където се задържахме по около половин час. Атмосферните условия по време на пътя не бяха много добри - имаше бури и валеше дъжд, а почти всички в насрещното движение бяха на дълги светлини, но като пристигнахме тук в 22:30, видяхме, че времето е топло и ясно. 15 август е празникът на Несебър, така че бяхме посрещнати от зверската заря.


Гърмящата Газьола

Колегите ми от група "Търнокоп" (Ельо, Новев, Йончев), както и 15-на наши общи приятели (Лъчко, Светльо, Дана, Ники, Марин, Юлето и компания) бяха вече пристигнали с влак. След като се настанихме в хотелската стая и си теглихме по едно бързо душче (беше около полунощ), с Митака и Ванката излязохме да потърсим приятелчетата си. Намерихме ги на Вятърната мелница между Стария и Новия Несебър, където свиреха на акустични китари. Срещата ни беше просто неописуема - викове от радост и кеф, че сме се събрали най-накрая, огласяха Несебърското заливче. Ельо и Йончев (колегата китарист и басистът на "Търнокоп") ни поканиха в квартирата, която делят с още 5-ма от общите ни приятели. Отидохме там и видяхме, че на едно от леглата най-невинно си лежи газов пистолет, който бяха кръстили Джошуа. Излишно е да казвам, че предната нощ Търнокопци и компания бяха гърмели с него, викайки "Сватбаааа!!!!" и си бяха навлекли гнева на хазяйката си, която бяха нарекли Софи Маринова, заради сходствата във външния вид (за съжаление не и в музикалните способности).
Господин Димитър Йончев, басист на "Търнокоп" не можа да се сдържи и гръмна пак (без да иска). Последваха думите: "А, що гръмна патлака бе, той да не е бил зареден?!?" Луд смях, последван от загасване на лампите и призиви: "ТИХО БЕ!!!! СОФИ МАРИНОВА ПАК ШЕ СЕ ДОМЪКНЕ!!!" Идиоти сме всички, няма спор!


Плажните авантюри на Йончев или "О, Боже!!! Той пикае!"

Хапнахме в Новия град в около 2 след полунощ и си взехме бирички. Отидохме на плажа пред хотел "Bilyana Beach", известен още като "Кучката Биляна", след което Ельо и общите ни приятелчета отидоха в Captain Jack (култова дискотека, намираща се на едно корабче в Несебър) да пият бири и да денсят, а ние (Митко, Иванчо, Йончев и аз) останахме на плажа. Йончев беше пийнал порядъчно количество концентрат, затова беше в много добро настроение. Въпреки, че вече беше 3 след полунощ, на самия бряг се плискаха с водичка две мацки. Решихме да накараме най-"представителния" човек от нас четиримата да ги заговори. Както се досещате, това беше Йончев. Бедният басист се замъкна при тях с полупразно шише бира и бе проведен следният диалог:

Йончев: Бира?
Мацките: Мммне!
Йончев: Аре бе, не щете ли бира?
Мацките: Мммне!
Йончев: Пийте бира, ДЕ!!!
Мацките: Мммне!
Йончев: Аре, ше ви кача на кораба-дискотека!
Мацките: Мммне!
Йончев: Аре ма, аз черпя!
Мацките: Мммне!

Безуспешно. Появи се някакъв пич, който се оказа гаджето на едната от девойките. Тя веднага се хвърли уплашена в обятията му и започна да му се обяснява. Екипът ни не можа да подслуша разговора между двойката, затова се зае с това да намери други мацки на почти безлюдния плаж около дискотека Captain Jack, които Йончев да заговори (за да гледаме сеир нали :)). Те обаче си дойдоха сами, без да ги търсим, и застанаха до един чадър на 10 метра от нас. Отново накарахме басиста да ги повика. И той... успя - момичетата дойдоха, запознаха се с нас и ни казаха, че са от Пловдив. Залафихме се и отдалеч си личеше, че им е весело да са с нас. Стабилното количество концентрат, което Йончев беше погълнал обаче вече даваше резултат - момчето плямпаше простотии на висок глас и се клатеше около девойките. Те бяха доста учудени от поведението му. Между мен и едната от мацките (казва се Тони) пък се проведе следният разговор:

Тя: Ти не си пиян нали?
Аз (след достатъчно литри бира): Не, разбира се, аз не пия алкохол!
Тя: Наистина ли, личи си разликата между тебе и останалите. Тренираш ли волейбол?
Аз (виден волейболист, нали): Да, разбира се
Тя (сочи Йончев): Ама ти познаваш ли го този?
Аз: Не, тази вечер се запознахме тук на плажа.
Тя: Ааа, супер, а другите две момчета познаваш ли ги?
Аз: Да, днес дойдохме заедно тук, преди около 3 часа.
Тя: Как дойдохте?
Аз: С моята кола.
Тя: Каква кола имаш?
Аз: Мерцедес CLK.

По някое време девойката ми даде скайпа си. Тони от Пловдив, мацка, ако четеш това, моля те, не се сърди, че разказах историята и те намесих в нея.
Всичко обаче не свършва тук. Ако следите внимателно мисълта ми, ще разберете, че действието се развива на брега на морето в Несебър, на 50 метра от дискотека Captain Jack. Тааа, Йончев до такава степен беше издивял, че застана на брега до мацките и се изпика в морето. Тони ме погледна и каза с едновременно жаловит, но и ядосан тон: "О, БОЖЕ!!! ТОЙ ПИКАЕ!" След което басистът се появи при нас и започна да ни показва задника си. Мацките се отвратиха и докато се обърна, те вече бягаха между чадърите. Няма значение, че срещата ни приключи така бързо, скайпът на Тони остана при мен. :)


Норвежкият гей

Веднага след като мацките побегнаха, потеглихме към Captain Jack. Точно пред входа на заведението, при нас дойде плешив очилат 30 и кусур годишен човечец и каза: "Hi, guys, I'm from Norway". В този момент леко измореният и подпийнал Йончев се сепна и извика: "You are from Norway??? You know Black Metal???" Норвежецът: "Yeah!!! You know Emperor? I listen to Emperor, I listen to Opeth!!!". За тези, които не са особено запознати, блекметълът е един от най-разпространените стилове в Норвегия, така че това е все едно да отидеш в чужбина, да се представиш за българин и някой да те пита: "Ти знаеш ли нещо за чалгата или Стоичков?". Норвежкият пич по нищо не приличаше на човек, слушащ блекметъл, а отдалеч си му личеше, че е хомосексуалист, търсещ млада мръвка от мъжки пол. Йончев обаче не зацепи за какво става въпрос и веднага повярва, че това е блекметълист под прикритие, прегърна го и се развика: "Let's go and have a drink, my friend!!!" Очичките на норвежеца светнаха - готин, строен и "леко" подпийнал басист го прегръщаше и го канеше да пият, целта му явно беше почти постигната. А ние с Митака и Ванката умряхме от смях. Норвежкият гей беше прегърнал Йончев и го галеше по гърба като движеше бавно-бавно ръката си. Изведнъж от дискотеката излезе Ельо, също толкова "леко" почерпен и също не можа да зацепи за какво става въпрос. Китаристът отиде при норвежеца и Йончев и се развика: "You know black metal??? This is so freakin' sexy! This is fuckin' great!!!" В следващия момент геят прокарваше бавно ръката си по гърдите на Ельо и правеше много интересни движения с левия си крак. Китаристът и басистът, естествено, заради влиянието на алкохола, не зацепваха въобще за какво става въпрос. Изведнъж се появиха още двама норвежци - момче и момиче, и започнаха да говорят със сънародника си, на норвежки, естествено. Хилеха се, веселиха се, докато геят беше прегърнал Ельо и Йончев и очите му светеха от кеф. В този момент Ванката реши да се изгаври с чужденците, затова отиде при тях и им каза, че знае норвежки и е разбрал какво си говорят. Скандинавците направиха странни физиономии, геят пусна Йончев и Ельо и побегна нанякъде. СМЯХ!!!


Краят (само на първата нощ)

Ами, направихме още няколко простотии, изгаврихме се с една мацка, изгониха ни, докато пиехме бира пред един денонощен магазин в Стария Несебър в 4:30 през нощта (както се досещате, именно заради простотиите, всъщност гаврехме се с касиерката). Най-накрая се прибрахме в хотела и си легнахме. Толкова неща се случиха за една нощ - представете си какво се случи по-нататък. Очаквайте следващите части от историята скоро. :)

Пролетно пробуждане (аман от клишета)

От два дни насам вече следваме лятното часово време. И като че ли едва от събота усещаме така дългоочакваното затопляне, водещо до още по-дългоочакваното пробуждане (клише, но факт). Тази зима си беше доста сурова, не може да се отрече. А това, че посрещнахме Първа пролет със сняг, лед и минусови температури си беше просто кулминацията на всичко, което се случи през тази зима.
Но ето че в съботния ден първите думи, които чух, след като станах около 13:30, бяха "Пролетта дойде!". Знаех си, че този кръговрат никога не ще бъде прекъснат. Щастлив съм, а и не само аз. :)

За пореден път бих искал да се похваля - имам нови маратонки Nike. Червено-сини са на цвят и носят духа на 90-те, но в никакъв случай не бих казал, че са Old fashioned. Купих си ги точно в събота, 10 минути преди центърът на Nike в ж.к. Борово да затвори. В избора ми помагаха моите добри приятели Марин (Барон дьо Пръд), Марти и майка й Нели.
Неделния следобед също прекарах в моткане по Витошка, Графа и Цици Центъра с едно приятелче, но този път успях да се сдържа и да не си купя нито една дреха или парфюм (да не повярваш). Тези дни обаче ще мина да си взема един аромат на Tom Tailor, който страшно ме грабна. Казва се Ocean и е доста приятен.

Много хора, с които се срещам, ме питат какво се случва с групата HarDDucK и с моя солов проект RWR (Ritchie Wanna Rock). Веднага отговарям. HarDDucK бе в поредния си застой малко повече от половин година. След като отменихме няколко участия във фестове, заради некоректното отношение от страна на техните организатори, част от групата загуби мотивация за работа, затова спряхме да се събираме. Преди две седмици обаче, се видях отново с момчетата и решихме да продължим да работим заедно, за добро или за лошо. Ще има промени както в състава, така и в стила и в местата за изява на групата. Репетициите и записите започват през април, ще видим до къде ще докараме нещата. При RWR нещата вървят малко по-бавно. Имам доста нов материал, който обаче записвам и мастерирам сам в домашното си студио. Ангажираността ми покрай университета, фирмата, групите, приятелите и 148-те други дейности, малко забавят процеса по създаването на новите парчета, но имайте търпение, скоро ще има материал за слушане. В следващия си пост ще пусна текстовете на две мои парчета, които като цяло написах за HarDDucK, но заради това, че не пасват на новата ориентация и имидж на групата, ще останат като парчета на RWR.

Петък, ден на...

Миналият петък (19 декември) беше зверски във всички отношения ден. Програмата в края на годината винаги е напрегната - в университета се предават курсови работи и протоколи, правят се тестове, съответно и пищови, гонят се преподаватели за заверки. В същото време работата също трябва да върви на ниво. Денят ти е разграфен толкова точно, че най-малката промяна е в състояние да ти съсипе плановете за няколко седмици напред. А когато живееш в големия град, където се сблъскваш с проблемите на още два милиона и четиристотин хиляди човека, ситуацията е в състояние да ти опъне нервите като разделително въже на плувен басейн, олимпийски размери.

Кратко и ясно нека ви опиша как минава точно един такъв ден през погледа на един рокмузикант, който учи, работи, тренира и се занимава с още около стотина дейности наведнъж.

Петък, 19 декември, 5:30 - будилниците се съдират да звънят, но истински ме събужда гласът на Буги Барабата, който вече от половин час води авторското си предаване Буги Тайм по радио Зи Рок. Звучат Nickelback, Deep Purple, Audioslave, Metallica, Coldplay, R.E.M... Едно след друго, парчетата са приятен фон, докато дописвам протоколите по теоретична електротехника и си правя пищовите по електрически измервания (дано преподавателят не чете ;)). Принтерът не работи, затова решението е преди да отида на работа да мина през копирния център на известна верига магазини за офис техника и да разпечатам материалите си там.

7:55 - Буги Барабата съобщава нещо, за което последните дни се върти предостатъчно количество информация - очаква се София да бъде блокирана от протести точно по обяд - десетки земеделци с трактори стоят на входовете на София и се готвят да "щурмуват" управляващите институции, стотици студенти протестират срещу... себе си, а известно количество еколози ще изразят своето недоволство за пореден път. И всичко това - по едно и също време на едно и също място. Препоръката е: "Нека тези, които имат възможност, да НЕ излизат с личните си автомобили из София." Няма как обаче, налага ми се.

8:10 - Вече съм пред входа и се качвам в колата си. При опит да запаля обаче, установявам, че акумулаторът ми е паднал. Ясно - днес ще пада ГОЛЯМА ВЕСЕЛБА.

8:20 - На трамвайната спирка съм и си хващам първия появил се трамвай и отивам да разпечатвам материали за един от последните учебни дни този семестър. В копирния център обаче ме чака друга изненада - файлът с пищовите по електрически измервания е corrupt-нат и не може да се разпечата. Ташак - BIG FUN. Няма място за панически действия - веднага следващ трамвай към пазара "Иван Вазов".

9:10 - Вече съм на пазарчето "Иван Вазов" и си чакам автобус, който да ме закара на работа.

9:25 - Най-накрая съм в офиса и се започва работа. Проектите са интересни, а задачите са важни и трябва да се вършат съвестно.

9:53 - Колегата ми Мандарин (също ТУЕС кадър, естествено), известен с благородническия си произход и още по-благородническото си име - барон дьо Пръд, ми пише в скайп, че ще ходи към Техническия университет с кола и предлага да ме вземе от работа. Уговаряме се за 11:00.

10:24 - Разбирам, че заседанието на Парламента е приключило след по-малко от половин час от началото му, депутатите масово напускат сградата, а на протестиращите земеделци цяла нощ са налагани глоби за липса на винетки (а земеделските машини са освободени от такава такса).

11:00 - Баронът идва да ме вземе и отиваме към ТУ, където трябва да предадем курсова работа, да правим контролно за освобождаване, да плуваме и още един куп такива дейности да свършим.

11:19 - Вече сме в ТУ, редим се пред кабинета на доц. Червенков и чакаме да предадем курсови работи по Теоретична електротехника. Между другото, тук е мястото да спомена, че нашият приятел Бени Хил е голям пич, благодаря, мен!

11:30 - Опашката пред кабинета е огромна, а това е началният час на контролното по Електрически измервания. Налага се да заебем предаването на курсовата и да ходим на теста. Районът около 4 учебен блок (където трябва да отидем) е отцепен заради протестите на студентите. Голяма веселба. Отиваме, колегата Ценов ни осигурява пищови, тъй като с барона нямаме. Докато преписваме като копелдаци, под прозорците на стаята преминава протестното шествие на студентите.

12:30 - Контролното приключва, отиваме да се редим отново на опашка за предаване на курсови работи, обаче разбираме, че доцентът си е тръгнал и ще си вземем заверките чак след Нова Година. Чакаме още около час, тъй като електротехниците си правят яко парти, може човекът да се появи все пак, обаче него го няма.

14:30 - Огромни задръствания в Студентски град (!?!?!) Кратка проверка от моя страна установи, че земеделците от Северна България са успели да влязат в София с тракторите си и движението в София е блокирано.

15:00 - Отново в офиса. По програма "Хоризонт" на БНР съобщават, че и студентите протестират в центъра на столицата, редом с хората, които осигуряват хляба на републиката и дружно освиркват председателя на Парламента Георги Пирински.

19:00 - Барон и баронеса дьо Пръд идват да ме вземат от офиса, отиваме на парти във вила над с. Луково, организирано от нашата приятелка Тони.

19:55 - Минаваме през апартамента ми, за да си взема багаж за партито.

20:15 - Вече сме във влака на път към Луково. Електричката е на незнамсиколкодесетки години, неописуемо мръсно е и смърди отвратително, но компанията е весела и не ни пука особено.

21:00 - В Луково сме, започваме да се изкачваме към вилата. Планинските пътечки на Стара Планина са кални и много стръмни, вали дъжд, много е тъмно, а май има и мъгла. Сетих се за онова култово 4-часово изкачване на Витоша към х. "Кумата" с банда 11-класници от ТУЕС на 15 декември 2007, когато атмосферните условия бяха ужасни, снегът беше дълбок и неутъпкан и продължаваше да вали, беше тъмно и студено, а голяма част от хората се бяха изпосдухали от цялата тази ситуация. Но в петък вечерта всичко си беше наред и успяхме да стигнем до вилата на Тони около 22:30.

23:30 - Ебаси деня. Заспивам. Утре в 9:00 трябва да съм в София, на работа. Събота е, но е работен ден, а пичовете и пичките викат: "Свири! СВИРИ!!! ПЕЙ!!!". Обичам да влизам в ролята на джубокс или латерна, обичам, защото знам, че това доставя веселие на хората около мен. Латерната обаче има нужда от навиване. Ще я навие един як сън... Опит за песен: "В мъжката баня, копелеееее......." zzZzZzZzzzZZZZzzzzzZZzz.

Здравей, любима София!

"Здравей, любима София!" - реших да използвам този призив, отправен някъде през 80-те от един от най-добрите български певци, действащ и уважаван и до днес, за да категоризирам публикациите, в които описвам как минават дните ни. Дали ще вложите в думата "любима" елегантна ирония, с която просто евфемистично да избегнете изреждането на ярки и не особено положителни определения, или пък наистина сте влюбени в Big City лайфстайла, факт е, че градът живее в нас - не само ние в него. Готини паркчета и алеи, бърлоги, красиви централни булеварди, големи търговски центрове, хипермаркети, молове, офиси, големи образователни и културни средища, но и мръсни наркомански бърлоги, разбити улици, задръствания, рушащи се сгради и много, много боклук... Всичко това всеки ден здраво се преплита с нашите опити за интересно и съдържателно съществуване.

И също както будните младежи, към които гореспоменатият певец отправи своя призив месеци преди края на 1989, оптимистично трябва да гледаме напред, но и ясно да действаме точно в името на това смислено съществуване. Оптимистично, но и пречупено през призмата на реализма. Защото, колкото и тривиално да звучи, именно в нашите ръце стои бъдещето на нашата нация. Лично съм се убедил в това, ще се старая да продължа да ви убеждавам в тези факти.