На море с приятелчетата (Част 2)

Във втората част от моята морска хроника ще обърна внимание на това, което най-много обичаме да правим като отидем на море с моите хора, а именно да ходим на плаж.
Представете си само колко е готино - Слънцето окъпва нежно с лъчите си морската пяна, сладко разбиваща се в мекия пясък. Цели "стада" делфини преминават покрай Несебърските скали малко след изгрев слънце за всеобщо учудване на всички. През това време стаааарите рибари, налапали фас в устата (страшен начин на живот водят тези хора) вадят пълни-пълни мрежи. Абе идилия. Идилия, отвсякъде. Единственото, което я допълваше бяха 40-на човека от София, кротко спящи в хотелските си стаи след бурна нощ. Един от тях бях аз, а останалите бяха моите приятели. Всеки от нас се събуждаше някъде след обяд - може в 12:30, може в 14:30, но при всички положения - след обяд. След което отивахме на плаж. Иииии там се започваше...


Цици

Всъщност, сега е моментът да ви представя група "Търнокоп" в състав:
Димитър Йончев - баскитара, вокал (Гей-боклук)
Кристиян Новев - барабани (Обикновен педераст)
Стефан-Денис Павлов - китара, вокал (ЦИЦОМАНЪТ на групата)
Мерси!

Тези прякори си ги измислихме, докато бяхме на басейн "Спартак" преди около месец и нещо с момчетата от групата. Защо аз точно съм цицоманът на групата - идея си нямам :D:D:D. А вие? ;)
Та, четиримата от "Търнокоп", както и още доста наши приятели се събирахме някъде около 14:30 на плажа. Веселбата си беше на макс, особено когато бройката хора ставаше над 30.
Таа, на плажчето си беше яко, виждаха се доста готини жени по цици. А в морето пък си имаше стабилни вълнички. Част от мацките си влизаха без сутиени, заради което всеки път, когато в нас се разбиваше вълна, с приятелчетата ми крещяхме колкото ни глас държи: "ЦИЦИИИИИ!!!!". Голоцицестите жени се обръщаха към нас и срамежливо се подхилкваха. Имаше и други мацки - такива, които ги беше срам да си свалят горната част на банските, затова всеки път, когато в тях се разбиваше вълна, се хващаха здраво за циците си (за да не им падне горнището). Е, решихме да правим и като тях. Значи, представете си един куп хора на средна възраст 18-20 години стоят във водата, чакат да дойде вълната и в момента, в който тя ги връхлети, се хващат за гърдите и крещят: "ЦИЦИИИИИИИИИИ!!!".
Понякога спасителите не издържаха и подаваха сигнал със свирките си, гледайки ни лошо. И как мислите звучаха свирките. Ами, звукът си беше: "ЦИ-ЦИ!!! ЦИИИИИ-ЦИИИИИИИ!"

Говорейки си за цици, не мога да не се похваля, че на плажа (а и не само там) доста пъти беше разказана култовата история за паметния саундчек, който направихме с "Търнокоп" преди пърформанса ни на 13 юли т.г. Тогава озвучителят отчаяно ме караше да пея нещо от репертоара ни, за да настрои микрофоните, спрямо динамиката на гласа ми, а аз казвах единствено и само: "ЦИЦИ!!! ЦИЦИ!!! ЦИЦИ!!! ЦИЦИ!!!".

Край на цици-отклоненията (ДААА БЕ!). Сега ще говоря за плажа.


Нацедиха ме да пиша балада за циците на две мацки

Докато кротко си лежах на плажа и си четях "Maxim", изморен от поредната серия простотии, които бяхме правили във водата, забелязах две изключително готини мацки без горнища. Бяха си взели чадър на 10-на метра от нашия и видимата им възраст беше 17-18 години. Наслаждавайки се на гледката, реших да отида да се запозная с тях. Споделих идеята си с Мими, мацката на Йончев (басистът на "Търнокоп", нали помните). Тя видя цицестите довойки и ми каза: "Ама, Стефо, тези са от немската, а едната дори е в класа ми." Още по-готино. "Запознай ме с тях", помолих я аз. "Внимавай, те не обичат момчета с дълги коси", предупредиха ме останалите. No problem, скрих косата си под шапката и с Мими отидохме при тях. Първо тя ги помоли за огънче, за да си запалим цигарките (не че нямахме запалки, нали), след което изтърси: "Момичета, искам да ви запозная с моя приятел Стефото, по-известен като българският Бон Джоуви. Той не само, че е запленен от формите ви, но обеща, че ще напише и изпълни балада за тях." Мацките искрено се зарадваха: "Моля те, напиши, напиши, искаме да я чуем, напиши балада за нас!". И сега бате ви Стефо го нацедиха да пише балада за цици. Успех, бате Стефо. :D:D:D



Мъжът с прашки

Няма какво да говоря или да коментирам. Не е много етично да пускам снимките, но ще го направя, защото съм гад. :P Става въпрос за това, че всеки ден на един от съседните чадъри сядаше един мъж с леопардови или чисто черни (в зависимост от ситуацията) прашки. Картинката беше комична. Помолих Дана, мацката на Светльо (бившият фронтмен на "Търнокоп") да го щракне, че ако беше видял аз да го снимам, кой знае за какъв щеше да ме помисли. :D


Плажът (като цяло)

Ами, секси е, готин е! Всяка година все повече и повече хотели на предна линия, но нас това какво ни интересува, нали е чисто, готино, пълно с хубави девойки, нали сме ебати яката компания, нали всичко е почти като във филм или сън, само че наяве...
Очаквайте в следващата част от моите хроники разказ за нощните ни приключения в Слънчевата Кучка (Слънчев Бряг, де) :)