"Здравей, любима София!" - реших да използвам този призив, отправен някъде през 80-те от един от най-добрите български певци, действащ и уважаван и до днес, за да категоризирам публикациите, в които описвам как минават дните ни. Дали ще вложите в думата "любима" елегантна ирония, с която просто евфемистично да избегнете изреждането на ярки и не особено положителни определения, или пък наистина сте влюбени в Big City лайфстайла, факт е, че градът живее в нас - не само ние в него. Готини паркчета и алеи, бърлоги, красиви централни булеварди, големи търговски центрове, хипермаркети, молове, офиси, големи образователни и културни средища, но и мръсни наркомански бърлоги, разбити улици, задръствания, рушащи се сгради и много, много боклук... Всичко това всеки ден здраво се преплита с нашите опити за интересно и съдържателно съществуване.
И също както будните младежи, към които гореспоменатият певец отправи своя призив месеци преди края на 1989, оптимистично трябва да гледаме напред, но и ясно да действаме точно в името на това смислено съществуване. Оптимистично, но и пречупено през призмата на реализма. Защото, колкото и тривиално да звучи, именно в нашите ръце стои бъдещето на нашата нация. Лично съм се убедил в това, ще се старая да продължа да ви убеждавам в тези факти.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар