Петък, ден на...

Миналият петък (19 декември) беше зверски във всички отношения ден. Програмата в края на годината винаги е напрегната - в университета се предават курсови работи и протоколи, правят се тестове, съответно и пищови, гонят се преподаватели за заверки. В същото време работата също трябва да върви на ниво. Денят ти е разграфен толкова точно, че най-малката промяна е в състояние да ти съсипе плановете за няколко седмици напред. А когато живееш в големия град, където се сблъскваш с проблемите на още два милиона и четиристотин хиляди човека, ситуацията е в състояние да ти опъне нервите като разделително въже на плувен басейн, олимпийски размери.

Кратко и ясно нека ви опиша как минава точно един такъв ден през погледа на един рокмузикант, който учи, работи, тренира и се занимава с още около стотина дейности наведнъж.

Петък, 19 декември, 5:30 - будилниците се съдират да звънят, но истински ме събужда гласът на Буги Барабата, който вече от половин час води авторското си предаване Буги Тайм по радио Зи Рок. Звучат Nickelback, Deep Purple, Audioslave, Metallica, Coldplay, R.E.M... Едно след друго, парчетата са приятен фон, докато дописвам протоколите по теоретична електротехника и си правя пищовите по електрически измервания (дано преподавателят не чете ;)). Принтерът не работи, затова решението е преди да отида на работа да мина през копирния център на известна верига магазини за офис техника и да разпечатам материалите си там.

7:55 - Буги Барабата съобщава нещо, за което последните дни се върти предостатъчно количество информация - очаква се София да бъде блокирана от протести точно по обяд - десетки земеделци с трактори стоят на входовете на София и се готвят да "щурмуват" управляващите институции, стотици студенти протестират срещу... себе си, а известно количество еколози ще изразят своето недоволство за пореден път. И всичко това - по едно и също време на едно и също място. Препоръката е: "Нека тези, които имат възможност, да НЕ излизат с личните си автомобили из София." Няма как обаче, налага ми се.

8:10 - Вече съм пред входа и се качвам в колата си. При опит да запаля обаче, установявам, че акумулаторът ми е паднал. Ясно - днес ще пада ГОЛЯМА ВЕСЕЛБА.

8:20 - На трамвайната спирка съм и си хващам първия появил се трамвай и отивам да разпечатвам материали за един от последните учебни дни този семестър. В копирния център обаче ме чака друга изненада - файлът с пищовите по електрически измервания е corrupt-нат и не може да се разпечата. Ташак - BIG FUN. Няма място за панически действия - веднага следващ трамвай към пазара "Иван Вазов".

9:10 - Вече съм на пазарчето "Иван Вазов" и си чакам автобус, който да ме закара на работа.

9:25 - Най-накрая съм в офиса и се започва работа. Проектите са интересни, а задачите са важни и трябва да се вършат съвестно.

9:53 - Колегата ми Мандарин (също ТУЕС кадър, естествено), известен с благородническия си произход и още по-благородническото си име - барон дьо Пръд, ми пише в скайп, че ще ходи към Техническия университет с кола и предлага да ме вземе от работа. Уговаряме се за 11:00.

10:24 - Разбирам, че заседанието на Парламента е приключило след по-малко от половин час от началото му, депутатите масово напускат сградата, а на протестиращите земеделци цяла нощ са налагани глоби за липса на винетки (а земеделските машини са освободени от такава такса).

11:00 - Баронът идва да ме вземе и отиваме към ТУ, където трябва да предадем курсова работа, да правим контролно за освобождаване, да плуваме и още един куп такива дейности да свършим.

11:19 - Вече сме в ТУ, редим се пред кабинета на доц. Червенков и чакаме да предадем курсови работи по Теоретична електротехника. Между другото, тук е мястото да спомена, че нашият приятел Бени Хил е голям пич, благодаря, мен!

11:30 - Опашката пред кабинета е огромна, а това е началният час на контролното по Електрически измервания. Налага се да заебем предаването на курсовата и да ходим на теста. Районът около 4 учебен блок (където трябва да отидем) е отцепен заради протестите на студентите. Голяма веселба. Отиваме, колегата Ценов ни осигурява пищови, тъй като с барона нямаме. Докато преписваме като копелдаци, под прозорците на стаята преминава протестното шествие на студентите.

12:30 - Контролното приключва, отиваме да се редим отново на опашка за предаване на курсови работи, обаче разбираме, че доцентът си е тръгнал и ще си вземем заверките чак след Нова Година. Чакаме още около час, тъй като електротехниците си правят яко парти, може човекът да се появи все пак, обаче него го няма.

14:30 - Огромни задръствания в Студентски град (!?!?!) Кратка проверка от моя страна установи, че земеделците от Северна България са успели да влязат в София с тракторите си и движението в София е блокирано.

15:00 - Отново в офиса. По програма "Хоризонт" на БНР съобщават, че и студентите протестират в центъра на столицата, редом с хората, които осигуряват хляба на републиката и дружно освиркват председателя на Парламента Георги Пирински.

19:00 - Барон и баронеса дьо Пръд идват да ме вземат от офиса, отиваме на парти във вила над с. Луково, организирано от нашата приятелка Тони.

19:55 - Минаваме през апартамента ми, за да си взема багаж за партито.

20:15 - Вече сме във влака на път към Луково. Електричката е на незнамсиколкодесетки години, неописуемо мръсно е и смърди отвратително, но компанията е весела и не ни пука особено.

21:00 - В Луково сме, започваме да се изкачваме към вилата. Планинските пътечки на Стара Планина са кални и много стръмни, вали дъжд, много е тъмно, а май има и мъгла. Сетих се за онова култово 4-часово изкачване на Витоша към х. "Кумата" с банда 11-класници от ТУЕС на 15 декември 2007, когато атмосферните условия бяха ужасни, снегът беше дълбок и неутъпкан и продължаваше да вали, беше тъмно и студено, а голяма част от хората се бяха изпосдухали от цялата тази ситуация. Но в петък вечерта всичко си беше наред и успяхме да стигнем до вилата на Тони около 22:30.

23:30 - Ебаси деня. Заспивам. Утре в 9:00 трябва да съм в София, на работа. Събота е, но е работен ден, а пичовете и пичките викат: "Свири! СВИРИ!!! ПЕЙ!!!". Обичам да влизам в ролята на джубокс или латерна, обичам, защото знам, че това доставя веселие на хората около мен. Латерната обаче има нужда от навиване. Ще я навие един як сън... Опит за песен: "В мъжката баня, копелеееее......." zzZzZzZzzzZZZZzzzzzZZzz.